29 ago 2008, 19:24

Спомените пред лицето ми 

  Poesía » Odas y poemas
768 0 1
Хиляди, хиляди сенки от тъмното идват,
и сега се опитват да влязат в мен.
Някаква невидима преграда тук ги спира,
и сякаш моят ум бе разрушен.

Аз оцелявам в спомени, спомени.
Изгарям сърцето ти.
Продавам душата ти.
Аз се завръщам в спомени, спомени.
Пробивам си път с болката.

И дай ми мигът, който спи,
сега сякаш времето лети.
Там, където оставихме преди,
са спомените пред лицето ми.


Хиляди, хиляди мисли от тебе напират.
Спри ги, не оставяй завинаги преди,
сега пристигат нови емоции безспирно.
Приеми ги и все напред продължи.

И дай ми мигът, който спи,
сега сякаш времето лети.
Там, където оставихме преди,
са спомените пред лицето ми.


Аз съм най-ужасното нещо,
живяло някога в теб,
ти непрестанно се бориш да ме забравиш.
Аз съм най-близкото нещо,
приличало някога на теб,
ти непрестанно се бориш да го промениш.
Аз съм най-лудото нещо,
което си правил някога,
ти непрестанно се бориш да го повториш.

Ти живееш сега...
и когато изникнат пред лицето ти,
ти ще разбереш колко ще издържи
сърцето ти...
да си спомня.

И дай ми мигът, който спи,
сега сякаш времето лети.
Там, където оставихме преди,
са спомените пред лицето ми.


...

Аз оцелявам в спомени, спомени.
Изгарям сърцето ти.
Продавам душата ти.
Аз се завръщам в спомени, спомени.
Пробивам си път с болката.
Ти непрестанно се бориш.
Аз се събуждам в спомени, спомени
и те сега са пред лицето ми.
Приеми ги и все напред продължи,
победи в двубой болката...

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И дай ми мигът, който спи,
    сега сякаш времето лети.
    Там, където оставихме преди,
    са спомените пред лицето ми.

    Ще го имаш този миг... тоза завърнал се спомен... хубаво е, много!
Propuestas
: ??:??