28 mar 2008, 8:29

Спомените в сЪлзите кървят... 

  Poesía
721 0 16

          *        *        *

 

Душата ти, когато плаче,

а пръстите от стискане болят,

когато си сама сред здрача

и спомените в сЪлзите кървят...

Тогава и чаршафите са хладни,

а ти си свита на кълбо

и в тялото, за ласки гладно,

пърха пухено перо.

Тогава спомените заваляват

и стичат се по твоята снага,

и кратки мигове улавят

от нежни, минали неща,

и ето... самотата си отива,

унасяш се във своя сън,

и като бяла самодива

гониш своя блян навън...

Ще дойда аз, до теб ще седна,

ще помилвам твойта гръд,

под завивката ще легна

и отново, и за кой ли път,

ще целуна твойте устни,

ще се отдам на твоя плен,

и в минутите изкусни,

ще вляза в теб и ти във мен...

Когато после... цяла, мокра,

отвориш тихичко очи,

отпусната сред нежни вопли,

до теб местОто... ще мълчи...

****************************** 

А сънищата са така красиви,

покълнали от спомен нов,

изгубена, сред поривите диви,

на една... 

отминала любов...

 

          *        *        *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??