Като буен младеж с огнедишаща страст
изсипваше слънцето парещи ласки.
Изтощена, земята завъртя се в несвяст,
а човеците с мъка дочакаха края
на това лудо лято с нестинарски нозе,
с незапомнени дълги кошмари
от задъхани дни и нощи жарки.
А в Европа нечакани връхлетяха пожари
от потоци безкрайни с бежанци
и отприщиха спорове стари:
докога, докога, ще осъмва така
без войната да я попари? ...