И мина време, не боли,
ала споменът остана.
И пак ранява ме, ехти
любовта неизживяна.
И в мислите те няма,
сърцето заглуших.
Oт миналото бягам,
но за него шепне всеки миг.
Нерадостно и бавно
чувствата изтляха,
но след теб е някак празно -
дните мои осиротяха.
И търся теб във всеки,
и всеки е различен.
Горчат чуждите целувки,
а в съня отново теб обичам.
Отровена, душата
друг на мъка днес осъжда
и в плен на самотата
нечия любов погубвам.
© Мартина Todos los derechos reservados