9 ago 2009, 21:45

Споменът за онзи Вторник 

  Poesía » Otra
794 0 1
Събудих се днес във София,
когато слънцето изгря.
Влизах в ролята на Добрия и на Лошия,
търсех златната среда.
Мислите за теб не напускаха моето съзнание.
Наум те прегръщах, а после те изгарях.
Крещях, после настъпваше мълчание.
Спомените долитаха - усмихвах се, а после страдах.
Колко пъти в свойте мисли аз те удрях, давех и убивах.
Но никога не намерих сили да те забравя.
Умът ми те убиваше, но със сърцето те обичах.
Опитвах се, ала не можах да те намразя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??