1 nov 2006, 0:33

Спомни си... 

  Poesía
908 0 7
Сама и злобна, гадна до безумие.
Изгубена от себе си в безкрая...
Поредната ми простотия, гадост и малоумие,
такава ли съм, вече аз не зная...
Аз някога си мислех, че съм силна.
Че ти не можеш вече да ме нараниш.
Но ти направи ме разстроена, лабилна.
Успя да ме измамиш и опозориш.
Накара ме и да не зная аз коя съм.
Да мисля, че съм подлост и измама.
И питам се - дали съм се надрасла,
дали съм истинска, или ме няма? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??