2 abr 2007, 21:05

СПОМНИ СИ 

  Poesía
790 0 3

Помни ме дори да ме няма до теб

и друга на моето място сега е;

помни ме, когато дъждът завали,

когато на пролет гората ухае.

Помни ме, когато заспиваш нощес,

аз пазя те в мен и мечтая,

когато луната отвори очи

и мрак се застели в безкрая.

Върни ме в живота си само за миг,

но нека усетим го двама;

и нека нощта се разкъса от вик –

от вик на страст и измама.

Спомни си за нашата обич–мечта,

химера пламтяща във мрака,

помни и вкуса на целувка една,

дарена под клетви в нощта.

И нищо, че друга заспива до теб;

и нищо, че друга целуваш,

когато обаче очи да склониш,

търси ме и мене бленувай.

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??