Да те помоля искам, да забравиш. А честно да ти кажа, не ми пука дали желаеш и какво ще правиш, не ме вълнува вече! Само скука остана в мен, след толкова години, в които безнадеждно влюбен бях във теб. И чаках... Ярките картини в мечтите ми разпаднаха се в прах. Ласкаеше се, знам, че те обичам, че съм готов за тебе да живея. Но стига вече! Писна ми да тичам след твоите капризи, да копнея за шепа ласки... Но когато есен косите ти от свила посребри, и все по-често дните път не лесен през времето чертаят, просто спри и си спомни пропуснатия грях, спомни си, че във тебе влюбен бях.
Наскоро гледах един филм "Няма място за старите кучета" и запомних една фраза:
"Колкото по-дълго се опитваш да си върнеш отнетото, толкова повече губиш."
Стихотворението много ми хареса! Дано тя си спомни по-рано...
Много хубаво казано и написано...!
Много ме развълнува!
Времето слага всичко на мястото му...
но тъгата си остава...носим си я...винаги.
с обич, Ангел.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.