Каква си ми бèличка, пухкавка, нежна...!
Хитрушо, напразно притваряш очи,
в тях парна ме вече искрица метежност,
макар че дъхът ти свенливо мълчи.
От мен не очаквай театър, молби,
нито жалко, сълзливо признание;
ще накъсам безжалостно, с твърда ръка
всеки опит за равно дихание!
Срамежливото копче, иликът досаден,
нямат шанс да получат отсрочка.
Глух за невинно – „недей”, „не сега”
просто сграбчвам, превземам... и точка! ...