Във днешния ни ден е ред

да правиш ти от мляко - мед,

да искаш да не бъдеш беден,

а другите - да не си вреден.

Богоровото сладкодумство

за някои е днес изкуство,

с което дирят те изгода

за себе си, без страх от Бога.

А помниш ли ти как със мъка

изваян бе на звука лъка

и Българският ни език

превърна се във меч велик?

Как бе пролята толкоз кръв

и всеки българин бе лъв,

в защита на народността, 

и родната ни красота...

Забрави ли - теб е заклел

над словото да бдиш - орел,

да бъдеш "малка наковалня" 

за българската реч омайна...

Спомни си ти Богоров днес,

пръв лъв, чистоезичник чест!

Че той остави ни в наследство - 

уроци, смях и още нещо... 

24.05.2007 г.