Спомняш ли си люлките, синджирите,
те ни бяха в космоса, ракетата.
Веселата глъч, на панаирите,
алената сладост, на петлетата?
Музика звучи. Блестят стрелбищата,
блещим се - две любопитни жабчета,
лепне радост, на памукът в нищото...
За вечеря - хлебче и кебапчета.
Циркови манежи, дребни понита
и Козарев Тошко ни разсмиваше.
Стиснало играчките, бонбоните,
детството усмихнато заспиваше...
Днес и циркът друг е, и арените,
с теб, в живота все се разминаваме.
Само по очите си, засмените
и трапчинките се разпознаваме...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados