Спомняш ли си, първият път?

Спомняш ли си, златният пясък?

Течеше нещо от мен,

но не и кръв...

Усещах,

усещах блясък...

Две души изгубени,

 в свят необятен..

 Две души влюбени,

мила след теб не съм прозрачен...

Целувай ме,

целувай всичко,

всичките ми рани,

всичките ми болки

лекуваш,

лекуваш добре...

С твоята усмивка се преродих,

 в твоята усмивка се влюбих.

 За мен си цяла светиня,

в очите ти виждам богиня...

Искам само да седиш,

 да ме целуваш по челото.

 Тъмно е в сърцето знам,

но заедно може да пребъдем!

Стой и ме целувай,

покажи ми де е светло,

 заедно с теб,

 ада да преборим!

 Две души са по-добре от една,

 какво ни трябва повече сега?

 Чаша уиски с две три бучки лед...

И твоите две очи да гледат мен!