ЛилиМиднайт (Лили Миднайт)
14 31
26 ene 2021, 13:25  

Спор между Разума и Сърцето 

  Poesía
618 1 5

-Сърце, недей се увлича!
Не всеки, с когото се срещнеш, е твой брат или твоя сестра.
Само мъка ти носи това да обичаш...
Не ме карай да бъда твърде тиха и твърде добра...

-Но аз съм Сърце, аз не зная
омраза какво е тук, в студения свят.
Аз не мога, без да мечтая,
в снега си пазя един нежен пролетен цвят.

Недей, Сърце! Недей да рисуваш в плътния мрак силуети
и, за бога, недей да се влюбваш във тях!
За най-древните тайни недей да разпитваш морето.
Нямаш ли срам, не изпитваш ли страх?

Аз съм Сърце, аз неспирно рисувам,
морето само отправи към мене зов.
На страх или срам не робувам,
аз изпитвам само любов!

-О, я стига, Сърце!
Ти трябва само оставащите дни да броиш.
Не, този облак не е лице,
не се оплитай в мечти, няма как да летиш!

-Аз съм Сърце, остващите дни да броя не умея.
За мене всичко си има светло лице.
Разум, ти просто не смееш
да полетиш на свобода!

-Не ставай наивно, Сърце!
Не се мъчи да четеш по очите.
Не протягай нагоре ръце,
не се мъчи да откъснеш звездите!

-Аз не говоря с думи, а само с очите,
аз душите разчитам, мечтая без страх.
Не, не искам да откъсна звездите-
предпочитам да отида при тях!

-Стига, Сърце! Какво като палиш
свещи-надежди, които за една вечер изгарят?
Нима не виждаш-денят ти преваля,
а стихии твоите кули въздушни събарят?!

-Аз съм Сърце и заключено в мене
не искам парченцето обич да седи и прашасва.
С ласки смирявам необятната наша вселена
и не оставям надеждата в мен да угасне!

-Стига, Сърце! Само болка изпитваш, когато обичаш!
Стига! Като камък вече тежиш!
Тежиш и мене надолу повличаш...
Научи се поне да мълчиш!

        ****
-Къде си, Сърце? Защо замълча? Говори!
Да, разбрах-без тебе не мога.
Мечтай си на воля... и нека надеждата в тебе гори!
Измръзвам без тебе и твоя сгряващ и чист огън...

 

© Лили Миднайт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех, прекрасно е! Всеки човек с чиста душа е водил поне веднъж този разговор със себе си!
  • "Не, не искам да свалям звездите-
    предпочитам да отида при тях!" !!!
  • Значи омразата е дума, която означава отсъствие на любов. Излиза, че хора изпитващи омраза няма как да изпитват любов, т.е. ледът няма как да е горещ. Любовта унищожава омразата, несъвместими са.
  • Накара ме да се замисля...Всеки си има тъмна страна,а тези, които мразят, потискат всичко добро в себе си и тогава не им остава нищо друго освен омразата.Тоест омразата е доброволно отказване от любовта.
  • И сега ми възникна един въпрос: С какво мразят, завиждат, злобеят хората? Не е ли със същото това сърце? И как е възможно да е със същото това сърце с което твърдят, че обичат, че мечтаят?
Propuestas
: ??:??