Спорим за всеки сантиметър                    

обитаемо пространство,
ти разбира се повече.
Сприхаво търся началото,
а ти само свиваш с досада рамо
и врътваш глава.
Тук и сега му е времето,
двата влака заминаха вчера
без теб и без мен. Разтревожен си,
кой ще чуе лъка на сърцето ти,
търсещ тона с трептяща ръка.
Спорим за всяка отбивка от пътя 
и ти облекчено въздъхваш наум,
забелязал ме аз да отстъпвам,
спасила мира. Тихо е.