Спрете планетата! Слизам, че близо,
толкова близо е нашия край,
в ад сме превърнали земния рай,
гълъб света е – в сърцето пронизан.
Спрете планетата! Нощем далече,
чувам в съня си зловещия вой,
клоуни, маски... И кой ли е кой?
А и да знаеш, то пак си обречен.
Спрете планетата! Искам тогава
само да зърна пак волната шир,
там да се моля на глас и безспир:
— Боже, помилвай рода ни безправен! ...