Спри! Не си отивай.
Спри, крещеше всичко в мен.
Спри! А ти потъваше все повече в мрака...
Спри! Проплаквайки стенех аз...
Но дори и сълзите ми
не успяха да те спрат,
Дори и те не трогнаха те.
Така загърби всичко,
без да се замислиш за миг дори.
Как, кажи, без теб ще има утре?
Как? Като с теб
отиде си и част от мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse