Спри, сърце, недей да биеш,
за него непрестанно да тъжиш.
Не заслужава той сълзи да триеш
и горчилката в душата да таиш.
Спри, сърце, недей да биеш,
жестоките слова да премълчиш.
Спри! Болката недей да криеш,
от угризенията пак да го спасиш.
Спри, сърце, да го обичаш!
Знам, за тебе невъзможно е това,
но заслужил е единствено да се отричаш
от него и от възможността за любовта.
© Марина Стоянова Todos los derechos reservados