Спящата красавица
Знаете злочестата принцеса –
спа и хърка цял едничък век.
Време бе за нужната намеса,
чакаше се точният човек.
Принцът най-накрая се довлече.
Конят му пухтеше като влак.
Просека със меча си изсече
в гъстия прорасъл храсталак.
Портата отчаяно заяде,
имаше ръжда по всеки нит,
но накрая взе, че се предаде –
той я гръмна с пръчка динамит.
Зали занемели... Всички бяха
в паяжини, педя прахоляк...
Като в кадър хора кротко спяха
стогодишен сън, дълбок и як.
Ето кралят, старата кралица,
дамите придворни, даже шут.
Пажовете тръшнати в редица...
Грозен пес до печен свински бут...
Най-накрая – крехката мимоза,
спящата принцеса беше там.
В този дълъг сън – анабиоза,
тя не беше мръднала и грам.
С алените устни като роза
за целувка мамеше го тя.
Принцът се преви в удобна поза,
но внезапно нещо го възпря.
Залата панически напусна,
метна се на верния жребец.
Бързо и отчаяно препусна
по-далеч от спящия дворец.
Принцът беше умен, беше печен,
доста бе изпатил, преживял.
И макар по спящата увлечен,
бъдещето ясно бе прозрял,
в какво ще се превърне тя след време,
след куп деца и дълъг, скучен брак.
Ето в тази, дето кротко дреме –
майка и – разплута и с мустак.
© Васил Иванов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Мда... най-красивата любов е неизживяната
Ама и той няма да е вечно млад -
Хи-хи! Като го прочетох ми дойде на ума, ако приказката беше за спящият принц, все някой щеше да напише подобно, но от гледната точка на смелата принцеса.А иначе, забавно, посмях се от сърце!
-
😂
-
Ами аз какво съм му виновен на Принца!? Може и да е прав човекът! Я си представете, след тази хибернация, събужда се Принцесата и се сбабичоса като майка си! Малиииии.....!!!!!
-
-
Интересно! Обаче, по тази логика, той ще си остане стар ерген, ама че фобия! Забавно ми беше, Васил!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
