21 nov 2009, 11:44

Спънах се и ослепях 

  Poesía » De amor
779 0 2

Виждам края на кривата пътека,

ходя, спъвам се полека..

въобще не гледам си в краката,

сляпо, в тъмното ме води самотата.

 

Замислена сама си скитам

и пак краката си преплитам.

Мисълта за теб самотна ме остави

и как бързо ти ме изостави!

 

Вървя обаче, не се спирам.

Как стигнахме до тук, просто не разбирам!

Спънките по пътя не видях,

паднах във трънака - ослепях.

 

Ако искаш, ти любов го наречи,

аз повече не ще да вярвам на лъжи.

Научих се сама да си се скитам..

и без повече да падам ще опитам!

 

С високо вдигната глава, със усмивка на лице,

а хайде ми кажи, че до вчера бил си в моето сърце!

© Боряна Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??