11 jul 2010, 8:53

Срам 

  Poesía » Civil
1183 1 35

Захапала съм своя срам

като предъвкана обувка.

Не мога левче да му дам.

Душата вятърът усуква.

Червилото се изчерви -

тежи във дамската ми чанта.

След мене просякът върви,

с очи, преплували Атланта.

А в джоба ми проплакват пак

нестигнали за хляб монети.

Да му призная ли? И как?

Срамът във гърлото ми свети.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??