Срам ме е, че съм работещата бедна,
че държавата кат муленце ме впрегна.
Блян ли е да съм щастливата жена,
окрадена щом съхна в младостта?
Очернена във ерата на мрачна сган,
посечена от стремето на алчна длан.
Срам ме е, че плачат ми децата!
Ням ли е юнакът ми в душата?!
Срам ме е, че кожите ни сдират,
а в гърдите ни апатия напира…
Срам ме е за майките, бащите,
за родолюбието гниещо в лъжите, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse