8 dic 2020, 14:12

Срам ме е 

  Poesía » De amor
1089 1 2

Иска ми се да те имам

в най- снежната гора,

да не съществува време

или... хайде, само това.

Да има огнище или камина

и да пръскат от нея искри,

да примамват чашите с вино

и да усещам вкуса му по теб.

Да танцуват по стените сенки

и да ми разкажеш история страшна

как се преследват в лютата зима

зверовете на нашите страсти.

Не ме докосвай нежно,

така не обичам, хапи ме,

ти всъщност знаеш отлично

и не е нужно да му измислям име...

Няма такова, защото е чувство

или не..., по- скоро е стон,

ти го изтръгваш от мене...

а аз в замяна какво да ти дам?

Бих ти дала... всичко,

но не ми е никак удобно.

Да ти предложа ли нещо, но тихо,

а ти, ако искаш,... твое е.

© Стеляна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря
  • Една баба разправя: "Безсрамни станаха тия младите, ей! Целуват се насред улицата... Пък ние едно време... Аз съм му бръкнала в гащите, той в моите и се срамуваме..."
    Сериозно - хареса ми. Приятно за четене.
Propuestas
: ??:??