17 dic 2013, 23:12

Срамежливка 

  Poesía
383 0 0

Мълча, а с тебе искам да говоря,

устата своя аз не мога да отворя.

Думи две - обичам те

аз да изрека не мога,

до кога така, за Бога?

Зная, не е трудно да го кажа,

но едно не мога да предскажа.

Дали със същото ще ми отвърнеш

или главата си неволно ще извърнеш.

Зная, аз за теб съм просто приятелка,

а може би и тайна обожателка.

Чувствата във мен остават,

част от сърцето мое обладават.

Но вече аз съм по-щастлива,

с мен самата горделива,

че успях да изрека навреме

та всичкото това да спреме.

© Петя Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??