18 may 2007, 8:40

Сред мозъчните клетки на забравата 

  Poesía
664 0 23

Една тъга простира се към мен -
на спомените дългата ръка.
И сякаш за последно ме зове -
към бездната поела съм сама.


Сама,  за да оставя бегъл спомен
във тъмното на някой ъгъл сив
или сълза - като изтръгнат корен -
ръка, забита някога в пръстта.


Сред мозъчните клетки на забравата
ще се намери ли поне една
стаена,  жива,  още непогребана,
мъничка,  за мен проронена,  сълза?


И няма ли я,  аз ще я потърся
в очите ви,  с онази светлина...
Дълбоко ще я скътам -  да ме топли
надеждата,  че тук не съм сама.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??