29 jul 2019, 0:11

Сред сенките на сънната дъбрава 

  Poesía » De amor
566 6 12

Сред сенките на сънната дъбрава

 

 

Нима ще мога да заспя,

пак синее вечер пуста...

Леда да можех да стопя,

тъй неизразимо чиста...

 

Как искам да си тук сега

и без думи да те гледам...

Потрепват сенки, хлад, нега,

струва ми се, че пропадам...

 

Не може ли в таз лятна нощ,

питам сънната дъбрава...

Да имам сладката ти мощ

опиянена до забрава...

 

Линея аз с горчивина,

че бях ли с теб или не бях...

Копнея с тъжната луна,

отрада моя, страст и грях...

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, любима!
    Тъгата пише хубави стихове...
  • Красив е твоят свят, Нежност моя...И тъжен...
  • Благодаря ти, Хари!
    Толкова е хубаво, че си се спрял на моето произведение...
    Луната е моя главна героиня в повечето мои стихове...
    Но изгрева и залеза са не по - малко вдъхновяващи...
  • Много трогателно и изпеляващо! Следващия път желая вдъхновението ти да бъде породено от изгрева или залеза на слънцето...или много положителна енергия и емоции.
  • Благодаря ти, Ангелче!
    Радвам се да те видя тук за първи път...
    Благодаря ти, Станислава!
    Приятно ми е, че си се спряла при мен...
  • Красиво и болезнено едновременно, поздрав!
  • Благодаря ти, Младен!
    Радва ме твоята подкрепа...
    Благодаря ти, Никалас!
    Пак заповядай...
  • Прекрасно!
  • Благодаря ти, мила!
    Ценителка си ти...
  • Пишеш толкова лирично,сякаш си от друго измерение. 🦋
  • Благодаря ти, Светулче!
    Кажи ми нещичко...
    Благодаря ти, Ники!
    И твоите заглавия си ги бива...
  • Разкошно е!
    Браво Светле!
    И какво заглавие само, отнесе ме!
    Благодаря ти!
Propuestas
: ??:??