На колене в градината разпуква
по-тиха
и от тичинков прашец
несресаната мисъл на духа,
по-светла и от утрото в ръцете
достигналa
до зениците, като цвят...
Сънят е мекото докосване
и тласък,
а чародейството на думите
е дъжд.
Притварям шепите
и в себе си отпивам, а устните
са сърцевиден отпечатъкът
по листите треперещи до звук...

Разтваряш се в милиони аромати,
разтваряш тяло и летиш.
Разтваряш и душата и косите
с цветята си, цъфтиш
и омагьосваш и мушици, и пчелите
през девет планини отнасят вест.
Донасят я при мен
и светлините играят
и заплитат във венец
присъствието ти и близко, и далечно,
и чувствам как докосвам те сега,
а ти си в своята градина -
цъфтиш сред своите цветя до мен...