Сред тишината на нощта

аз шепна тихичко на Бога.

Заспал е уморен града,

забравил всякаква тревога.

А аз говоря си със Бог,

товарите си Му предавам.

Благодаря Му, че е строг

когато си го заслужавам.

Благодаря и че е верен,

и търпелив, непроменим,

и милостта Му е безмерна,

със Него смело ний вървим.

И нужди разни Му представям,

пред мен по-рано споделени.

Застъпвам се и благославям

хората около мене.

Обичам с Бог да си споделям,

да знам, че с мен е в тъмнината.

Защото знам – Той всичко чува

и утешава ми душата.