Кварталната луда,
дето живее до нас
в жълтата къща,
която е изоставена,
тази нощ дъждът я подгони
да тропа в прозорците с кански глас
и бездомните кучета
се разлаяха.
Някой почна да псува,
а алармите на колите,
като вой от плющящия дъжд,
се надвикваха с псетата.
Стори ми се,
тя крещеше на някого;
този някой бе мъж.
Гневен мъж.
И като че ли я замери с шишета.
Аз напрегнах слуха си.
По принцип е кротка жена,
но от време на време от нея
се стряска природата -
босонога, с престилка, с цигара,
с бръсната гола глава,
цяло лято безцелно седя
на жълтата къща пред входа.
Ето, удар по яка врата!
Ето, кучешки вой!
Ето, яки псувни!
Як мъжага изскача.
Дано не я бие!
Но това, за което
напрегнах слуха
и което ми пречи
сега да заспя,
беше твоето име,
над някого с твоето име
лудата виеше!
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados