Има моменти в живота,

в които искаш да преобърнеш

нагоре с краката всичко,

в пълен хаос да живееш,

за да се оттървеш

от мрака на мислите свои,

да пренаредиш световете,

да изтриеш с гумичка

двама, трима, разбили душата.

Да пренапишеш редовете

на книгата позната,

наречена простичко твой живот.

Да бягаш без посока,

докато сили имаш

и те държат краката.

Има моменти в живота,

в които безпътицата ти се струва

безмилостно жестока, а пропастта-

стръмна и дълбока.

Тогава си спомняш,

че връщане назад

никакво няма.