4 jun 2014, 21:44

Средностатистически чувства 

  Poesía » Otra
567 0 6

-

 

 

Тя е намек за песен, често вдишва в стакато.
Но и днес не разбира от ноти.
Носи тежка усмивка — от торбите в ръката ù.
И обича почти доживотно.

Тя не носи часовник, има време за всичко.
Гилотина е всяко махало.
И не знае, туй време — във което обича —
дали в ход е, или пък е спряло.

Тя е с вятърна сила. Бързо сменя посоки —
по принуда — в сезоните сложни.
Раменете загръща, и на дните безоки
се прибира вечеря да сложи.

 

 

-

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??