9 may 2007, 10:46

Среща 

  Poesía
613 0 7
СРЕЩА
И ни следа от бурята, която с гняв разпръсна
стадата от звезди - високо, за да светят
през нощите, когато мислите за път възкръсват,
а морните тела се мятат в пот облени.
Но нека не поглеждаме към тях, защото
нощта сега е мрачна и беззвездна.
Дочуваш ли как тишината блъска свода,
а пътищата са с посоки неизвестни.
Дойдох на този свят след хиляди години:
самотен дух без тяло, мозък и въздишки.
Познати са ми всеки друм, по който минах ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??