3 abr 2009, 10:31

Среща 

  Poesía
386 0 3

 

            СРЕЩА

 

Пак е пуста масата край мен.

Кафето ú стои неизпито.

Свеждам поглед уморен -

сервитьорът гледа ме сърдито.

 

Разминават се стрелките в бяг,

секундите с минутите флиртуват.

Навън прехвърква мартенският сняг.

Очите ми във сълзи плуват.

 

Отмерва циферблата вече час.

Отвсякъде някой ме заглежда.

Умира в самотата всяка страст.

 

... Оплетен съм в кукувича прежда.

 

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??