Среща

8 feb 2012, 22:25

Poesía

604 0 0

Над всички влюбени до днес

виси закон неписан:

той пак така е слисан,

тя стъпва леко със финес.

Извивки меки на сърна

съзира той у нея.

Красавица и фея

с вълшебна нежност на жена.

И той е омагьосан, тих,

и стиска рози росни.

Ефирен миг се носи

с усещане за бъдещ стих.

И дълго, дълго ще мълчат,

един във друг прелели.

И устни страстно слели,

в целувка Времето ще спрат.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.