Попитахме веднъж един мъдрец
щастлив ли е, когато гледа бора.
А той замери ни със шепа пръст,
усмихна се и кротко заговори:
- Живея със тревичка във уста.
През къщата ми ручеят минава.
Мълчах тъй, както дишах - и сега
не питам вече колко ми остава.
Събирах билки в топлата следа
на мъртвите, които не изпратих.
Момче, подай бурканчето с меда,
че моят чай горчив е, но безплатен. ...