Лицето ти е блян желан и драг,
очите ти са вèчерен сумрàк,
косите ти са нежно кадифе.
За наш’та искрена любов узна
единствено засмяната жена
в самотното, забравено кафе.
И никой друг за ней не ще узнае,
дълбоко нейде в мене скрита тя е.
От всички с теб ще крием занапред,
че ти причина си да съм поет...
Ще бъда с теб щастлив далеч от всеки,
далеч от хора, завист и сплетни. ...