Плаха си още
но аз те усещам
по допира нежен
на полско кокиче
бялото облаче
което посрещам
искрите в очите
на красиво момиче.
Слънце с надежда
отгоре поглежда
търси твоята
цветна премяна
но всичко е в бяло,
главата навежда
и в спомени търси
цъфтяща поляна.
Далечна си още
но аз те ревнувам
от планинските върхове,
тях ще прегръщаш
твоето идване
как ще празнувам
когато първо при тях
с любов се завръщаш.
Февруари, 2019г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados