Сядам на масата – водка, цигари,
някъде в гърлото пари въпрос.
Спомени лепкави, сиви от старост –
а срещу мене – Христос.
Моята съвест е Той. Не говори.
Гледам към Него през облаци дим,
пия от чашата с бяла отрова,
после и двамата дълго мълчим.
Питам най-сетне – кажи ми, Христосе,
виж всички болни, невинни деца –
грях ли купват или пък са лоши,
техните ангелски, светли лица. ...