СРЕЩА
Натъпках куфара със спомени,
но няма да го взема с мене.
Ще го изпратя по куриер -
на следващия кръстопът
и до поискване, или дори
с наложен някакъв платеж.
Ще облека отново шлифера,
ще сложа онзи вестник -
със първото стихотворение
във джоба
и ще отида сам на срещата.
Да видя
дали ме чака
онзи еднорог, за който
са ми чели приказки.
Дали е толкова сребрист
и дали ще ме познае?
Дано!!!
Дано ме отведе до хоризонта,
където се преливат
синьото и златното
и ражда се душата на море.
Вървя и нищо аз не нося,
отивам, за да срещна светлината.
От еднорога милостиня днес не прося –
отивам, за да пипна СВОБОДАТА...
Така че, ако някъде ви питат
за куфара и куриера.
Кажете им - те още скитат -
опитват се да ме намерят...
© Валентин Иванов Todos los derechos reservados