Ти помниш ли, от ранното ни детство
как раснахме доволни и задружно?
Получихме в живота сто наследства,
но взехме туй, което ни бе нужно.
Не беше много лесно да успеем,
но някак си – Фортуна беше с нас.
Научи ни с любов да оцелеем
в беди, тревоги, даже в тъжен час.
След дългите години на раздяла
се срещнахме случайно – светъл ден!
Погледна ме в очите засияла,
отрони: ”Липсваше ми! Но си пак до мен.” ...