Макар и след толкова време,
отново да те видя пак успях,
показах зъбите си чрез усмивка –
колко само щастлив днес бях...
Очите ми отдалече те видяха,
сянка в бял цвят доближава,
сърцето разбра играта на съдбата –
любовта не на всеки се дава.
Срещата стана над реката – на моста,
мостът, който бреговете свързва,
прави път над отделящата ги река
и любовта завинаги той обвързва.
© Никица Христов Todos los derechos reservados