Вървеше бавно, обич ненагледна,

вървеше сам-самотен ти.

С носталгия някак ме погледна -

и тебе мъка те гори.

Поредна наша среща,

среща преди раздяла.

Докосна ме с ръка гореща,

а аз гледах те онемяла.

В този момент съм с немощни крила,

обичам те, но не ти го казвам.

С поглед викам те "ЕЛА"!

Боли ме, но не го показвам.

Качвайки се в рейса, отново ме погледна,

в очите ти долових тъга.

Това бе среща последна,

ти тръгваш, оставяш ме сама.