Среща със Съдбата
Дълго тъгувана
и тази среща
се сбъдна.
Дойде неочаквано
и за нея самата.
В най-лунния час
приседна до мене
Съдбата.
Очите ми върза,
за да не видя,
че е толкова сляпа.
До бряг ме отведе,
край който,
съвсем
пълноводно
течеше
животът ми.
Аз само го чувах.
А тя ми шептеше,
че тупка сърце,
което се дави
отчаяно,
там където
ни лодка,
ни брод
съм оставила.
А на другия бряг -
незабравки цъфтят,
прецъфтяват ухаещо
и се молят
за пролет...
Не плаках -
аз просто ридаех,
а съдбата
събираше
сълзите ми
в кутийка от злато.
Пусни ги със вятъра -
нежно ми каза -
с роса ще окъпят те
самотата,
трева ще поникне,
зелена
и дъхава.
Нима не си знаела,
че по-страшно
от самотата
е празното
мъжко
легло.
Сега си иди,
доспи си тъгата.
А утре при теб
отново ще дойде
зора.
Ти само
очи отвори.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздравления!!!С възхищение към поезията ти!!!
-
......
Няма какво да кажа...просто...оставяш без думи! -
Спокойна вечер, Русин! Сънувай хвъркати, с шарени перца!
-
"Ако случайно подминем Съдбата,
залисани пропуснем да кажем "здравей" -
обръща се всичко надолу с главата..."
Тогава на зазоряване:
"Ти само
очи отвори."
-
Вилияна, прегръщам те... без думи! Спокойна вечер на всички!
-
Нямам думи!!!!!
-
Благодаря на всички, които прочетоха и коментираха моя стих! Сърдечни прегръдки!
-
Останах без думи ... наистина прекрасно,Веси!Възхитена съм!
-
"Нима не си знаела,
че по-страшно
от самотата
е празното
мъжко
легло.
Сега си иди,
доспи си тъгата."
Много ми хареса! -
Прекрасен, омагьосващ стих, страхотни емоции предизвиква! Поздравления!
-
"Не плаках -
аз просто ридаех,"
Това е вече страшното!
Голяма е болката на лирическата!
Но от нея се раждат хубави стихове!
Поздрави! -
Моите благодарности към Гергана Динева и Стойна Стоянова! С обич!
-
Приятно ми е да чета такава силна поезия...
Поезия която те кара да мислиш и съпреживяваш...
Харесва ми!
С поздрав -
Невероятен стих! Прекрасен!
Веси, аплодисменти! -
Емиии - целувка!!!
-
И без думи коментираш хубаво, Валка! С обич!
Мариники - на друг бряг незабравките увяхват бързо, мила... знаеш!
Благодаря ви! -
с обич...прегръщам те...за незабравките...цъфтящи на отсрешния бряг...
тъжно ми стана...тъжно за...пролет... -
Пак съм онемяла,от емоции.Веси,не мога да коментирам,хубаво е!
Вълшебница! -
Просто ви обичам! Всички! Много светъл ден ви желая! Благодаря!
-
Просто те обичам, много ми казваш с Поезията си, мила Веси!
-
Поздравления! Колкото и тъга да отнасям с всяко посещение в Омагьосаното кралство - не е достатъчна да ме спре да влизам, заради чувството и мъдростта в твоите стихове.
-
Възхитена съм Веси!Препрочитах те няколко пъти...до зазоряване!
Прегръщам те! -
Простоо останах без думи ... наистина прекрасно Поздрави!
-
Тъжно, Ел, но тъгата трябва да се доспива. Оставиш ли я в себе си - умрял си и никаква зора няма да забележиш. Поздрави, НОВА!
-
Лека нощ, Жулиета! Щастливо събуждане!
-
Веси,като приказка е стиха ти ,мила,дано има повече СБЪДНАТОСТ!...Разплака ме-и стиха,и песента!! ...И аз съм от чакащите...! Лека нощ!
-
Ще дойде, Вальо, непременно ще дойде! Целувка! И прекрасни сънища!
-
И аз ще чакам тази нощ зората!
Поздравчета и целувки! -
Адаш, аз знам защо (ще ти кажа на ушенце)
Целувчица!
Галина - прегръдка и от мен! Спокойна нощ на всички! -
Поздрав и прегръдка за стиха,мила!
Докосна ме! -
Така е Владо, не я виним, защото е Поезията на Тъгата... Но понякога е много сляпа, почти като нас. Всъщност, защо ли... Сърдечни поздрави! Благодаря!
Вранката, има неща, които знаеш, но не осъзнаваш, докато... Сигурно има и други... Целувки за теб! -
...нима не си знаела,че по-страшно от самотата е празното мъжко легло...
И не само...!
Веси! -
Защо виним Съдбата за самотата? И нали Тъгата е поезията на Душата...? Сърдечни поздрави, Веси!http://www.vbox7.com/play:fdb49088
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Митак, твоите коментари ме изпълват с възхита и вдъхновение! Благодаря ти!