Среща в цъфналата ръж...

                               Ако някой срещне някой

                               в цъфналата ръж

                               и целуне този някой

                               някога веднъж,

                               то нима ще знае всякой

                               де, кога веднъж

                               някога целувал някой

                              в цъфналата ръж?

                                                Робърт Бърнс*

Беше лято... Бе веднъж...

Бягах от проблеми

и тъй в цъфналата ръж –

прóсто срещнах: Джени...

Дъжд ли бе валял нощес

над земята жадна,

или пък роса, с финес

в утрото бе паднала...

От гората вятър свеж

вихрено се спусна:

и с тревога, и с копнеж

с дъх на женски устни...

И във цъфналата ръж

тя се спря до мене,

аз усетих, че съм мъж –

тя прошепна: Джени...

Прóсто Джени!... Може би

вятър я довея,

бе съдба, или съдби,

но се влюбих в нея...

И там, в цъфналата ръж,

плахо я докоснах:

бе спонтанно,бе веднъж,

но чаровно прóсто!...

... И легенди на мигá

оживяха някак,

фантастични, но такá,

че реални сякаш...

И магични гласове

в облачни сирени...

А до мене с ветровете

спряла беше Джени...

Класовете от поклон

(някак уморени)

вдигаха главички, щом –

галеше ги Джени

и красиво разцъфтя

всичко покрай нея,

и се  оживи ръжта

вятър ли повея...

Тези ръжени вълни

в свежата омая,

се люлееха сами

чак отвъд Безкрая...

Кáто чѐ ли бе море:

бурно, разлюляно...

Но и вятърът да спре

исках да остане...

Във разцъфналата ръж

макове червени

аз набрах (нали съм мъж!)

и дарих на Джени...,

... В улея на Вечността

Времето изтече...

После пак цъфтя ръжта...

...но без Джени вече!...

*    *    *    *    *    *    *

...А от облачният хълм

с чувства разпилени –

бе  Духът на Робърт Бърнс

влюбен още в Джени...

31.01.2019                                            

*Превод Владимир Свинтила.