Ако се срещнем във времето, както планувахме,
игнорирайки онези часове-предатели,
които ни пречеха да се разминем, в грижи потънали,
възможно ли е да бъдем приятели?

Ако се срещнем във времето, както планувахме,
философски ли ще погледнем на закъснението,
отмерило месеци от нашето съществуване?
Кое ще властва? Близостта или отчуждението?

Ако се срещнем във времето, ще бъдем ли себе си?
Свалени карти или стена лицемерие?
Би ли било, както искахме? Времето...
добър съучастник ли е, или палач на доверие?

Ако се срещнем във времето, както и трябваше,
и след всички неща, които споделяхме,
ще се смеем ли, както стари приятели?
Ще си спомним ли колко време отделяхме?

Ако се срещнем във времето, напук на часовете-предатели,
философски поглеждайки месеците закъснение,
знам, че бихме могли да бъдем приятели.
Ще ни трябва само малко търпение.

И бих се усмихвала, и бих те прегърнала...
Часове бих ти дала, поискаш ли...
С теб сме стари приятели, чуваш ли?!
Нека да се срещнем във времето, искаш ли?