Съдбата с тебе, знам, отново ще ме срещне.
Съдба горчива, от любовта неизживяна,
и пак във твоите прегръдки ще поискам
аз цял живот да си остана.
Защо ли има дни на радост и тъга?
Защо усещам, че отново ти остави ме сама...
Как трудно е да пиша с кървавото си сърце.
Този стих на теб обричам,
теб и лъжливото - Обичам те!
И не казвай, че съм закасняла.
Тази среща ти със времето отдалечи.
Когато страдах, ти не се обърна, ...