2 mar 2010, 13:44

Срещане 

  Poesía » Otra
1091 0 7

Подмина ме,
не ме позна такава,
такава вятърна
и облачно мъглива.
Мъгла обвива ме,
лице дъждовно става,
а нишка сребърна
в коси нюанс прелива.
Погледна ме,
не всичко е забрава,
походка питомна,
а в същността е дива.
Миг се попиваме,
по част от нас остава...
Тръгвам по-северна,
в теб южното попива.


02.03.2010г.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??