СРЕЩАТА ПОСЛЕДНА
Дойдох на срещата последна и спътник беше ми дъжда,
и дълго чакахме се двама, но ти отново закъсня.
Когато дойде, беше вечер, дъждът валеше все така
и аз, омокрена до кости, стоях на пейката сама,
ръцете ледени, студени, допря до моята ръка и тихо
ти ми проговори:
- "Прощавай, но намерих друга в любовта!"
Не знам защо, но аз тогава отдръпнах своята ръка
и през сълзи аз отвърнах:
- "Върви, свободен си сега!"