С Т Р Е М Е Ж

Ако човек желае стремително развитие,

трябва да увеличава възможностите на Съзнанието,

но не като до край го развинтва,

а като набива в Него идеи компактни.

Светът не е наясно с много обстоятелства,

в които попада нарочно или по погрешка,

неспособен да различи Господ от Дявола,

Чието Лукавство по му харесва.

Всяка Идентичност в безкрайното си пътуване,

през безкрайното Време-Пространство,

понякога трябва в Себе си с взлом да нахлува

и собствената сложност в миг да надраства...

Живот дълъг,сведен до съществуване,

в който Времето е размито,посоките са неясни,

ни отдалечава като дълго сбогуване

от нас самите,без никак да сме порасли.

Късите дължини с Титанични Проблясъци,

които озаряват дълги исторически страници,

са плод на кипежа от лудата младост,

полезни за всички,"пропилени"за героите страстни?

Сложна и необятна тема подхващам,

но и вие мислете по нея,

за Земята,училището,в което сме пращани,

колективно да можем,да оцелеем.

Какво означава това?

Не съм го аз казал,

"В здраво тяло здрава Душа!"

та да си изцяло помазан.

Русо,Пруст,Хокинг,

Дамян Дамянов,Баба Ванга,

все Мъченици,Заложници

за събиране на Вечната Правда.

А приказката все недоразказана,

за Величието на Смисъла,

при Който Правилата се спазват,

но не тия съчинени от Дявола.

Работата пак опира до Шекспир,

но със съвременна малка задявка,

без материални и душевни прищевки и патерици-

Точният Човек в Точното Време на Точното Място.

Не знам,дали е възможно,

но Стремежът е Вечен,

да се луташ между Просто и Сложно

и на бавен огън,със сурови дърва да си все недопечен.

22.09.2023г.гр.Свищов