Под душа бе Стамат със шампоан върху главата,

когато някак ненадейно спря водата.

Насапунисан със опипване намери GSM-а

и звънна с искане да му решат проблема.

Два дни подир това дойде и пролетариата

със твърдо намерение да потече чешмата.

С един верижен багер изкопаха яма.

Цъкат, зверят се, ама тръбите там ги няма.

И стигнаха до извода, че явно с мъничко грешат

затуй на следващия ден с разкопките да продължат.

С настъпването на нощта небето се намръщи,

разбрало сякаш, че водата липсва в къщи.

И плисна дъжд, ама така валеше,

градът ни все едно на тропика да беше.

Познатият Стамат с кесия на главата

прибираше се лекичко почерпен след заплата.

Крачеше спокоен / с алибито си бе готов!/

И изведнъж пред него гледа...ров.

Проучи го внимателно, застанал на ръба.

„Бреей, за малко да се бухна във трапа!”

Докато почесваше найлоновата си глава

край него с бясна скорост профуча кола.       

Стамат направи стъпка с цел да се запази

от плисналите из под гумата талази,

но стъпката му се оказа толкова фатална,

че нашият човек се сурна в тази яма кална.

Напълнил с кал биологичните отвори,

избърса два от тях и взе да се кокори.

Донякъде доволен, че не се удави,

напипа корен, хвана го и се изправи.

За свободата си Стамат на всичко бе готов.

Не би си позволил да я отнеме някакъв си ров.

Желаеше на воля да се рее, като птичка

и борейки се взе да благославя всички.

И като всеки друг в такова положение,             

започна със спасителните упражнения.

Обаче ямата бе изкопана както трябва

та отчаянието взе да се прокрадва.

Подскачаше високо.Цопваше обратно,

сипейки цветущи епитети многократно.

Омайната му реч поета щеше да учуди,

но в резултат единствено съседите събуди.

Започнаха да се показват рошави глави,

ядосани, че някой в този час крещи.

Но случаят бе интересен и интригата голяма.

Не всеки ден ще видиш бай Стамат във яма.

И заваляха умни коментари и съвети,

относно зора му и зрелищните пируети.

В сюблимния момент нарамил стара чапа

от входа се показа Спас-шофьор от ДАП-а.

Щом го видя, тълпата зрители замлъкна.

“Дръж дръжката! Сега ще те измъкна.”

Стамат усетил полъха на свободата,

напрегнал сетни сили сграбчи сапа.

Отгоре дърпа Спас със сила мъжка.

Героят  долу стиска хлъзгавата дръжка.

А настанени по прозорци и тераси

ги аплодираха възторжените маси.

Но беше невъзможно в тази ситуация

да се избегне пустата му гравитация.

Заради нея Сапас развявайки пижама

се пльосна до Стамат в огазената яма.

Започнаха взаимни, грозни обвинения

за правилността на взетите решения.

След миг ефира от псувните бе превзет,

но доста по-добре звучащи във дует.

Накрая сетили се, че врагът им общ е,

направиха последния си опит мощен.

Подскочи Спас и като цирков акробат

се закрепи на раменете на Стамат.

Набиране, последвано от кратко ”Опа!”

и Спас достигна кота нула до окопа.

За да приключи най-накрая с тази драма

подаде на Стамат усуканата си пижама.

Издърпа той доскорошния си дразнител

доказвайки, че носи име на спасител.

Тъй драмата във хепиенд премина

със две прегърнали се статуи от глина.

Тераси и прозорци опустяха най-подир

разочаровани от твърде краткия сеир.

Не знам какво е станало във къщи след това.

Стамат бе в кална нужда, а още нямаше вода...