Сред плисъка на градския дъжд
няма нищо, освен локви в сърцата.
Хора, чакащи да премине още веднъж радостта
се измокрят, бродейки по паважа.
Ти ме пита за утрото мое и за това
дали се будя щастлива. Виж навън -
там е пороят сред сивотата на панелите,
изписани със графити.
Много мога да ти разказвам аз за това,
как вечер хората плачат зад стени като фолио.
Тънки прегради помежду ни делят,
дебели струни в сърца рушат незримото.
И се влачат сред плясъка на водата
ред автобуси до станция „ Щастие”.
Хора натъпкани доброволно на тясно,
хора с издрани в злоба гримаси.
© Криста Todos los derechos reservados
няма нищо, освен локви в сърцата."
!